Райнер-Вернер Фасбиндер: Секс, наркотици и филми

Трябва да започнем от там, че Райнер-Вернер Фасбиндер е бунтар, чиито живот и изкуство са белязани от голямо противоречие. Открито бисексуален, той се жени два пъти. Една от съпругите му играе във филмите му, а другата е негов редактор. Обвиняван от редица недоброжелатели в антикомунизъм, мъжки шовинизъм, антисемитизъм дори антихомосексуализъм, той успява да завърши 44 кинопроекти между 1966 и 1982 г, повечето от които категоризирани като високоинтелигентни социални мелодрами. Някои намират филмите му за противоречиви и авангардни. Генерално обаче той е оценяван от немското общество за начина, по който иронизира комплексите му.

Суперпродуктивната му кариера е белязана от див, саморазрушителен и свободолюбив начин на живот, факт който му печели прозвището Лошото дете на новото немско кино (както и централно място в течението). Познат с емблематичното си кожено яке, незаменимия велосипед и бунтарския външен вид, Фасбиндер обикаля нощните барове, в търсене на секс и наркотици, като едновременно с това спазва безупречна дисциплина по време на работния си ден. Актьорите и актрисите, с които е работил разказват страховити истории за бруталното му отношение на снимачната площадка, като същевременно филмите му демонстрират неговата дълбока сензитивност по отношение на социалните аутсайдери и ненавистта му към институционалното потисничество.

Някои намират филмите му за ненужно авангардни и противоречиви, други го обвиняват в копиране на Холивудския етос. Най-правилно обаче би могло да се каже, че Фасбиндер провокира силни емоционални реакции с всичко, което прави – и в личния и в професионалния си живот и именно тази негова провокативна природа би могла да се усети и преживее напълно когато зрителят се потапя в удивителното му филмово наследство.

Началото...

Фасбиндер се ражда в буржоазно баварско семейство през 1946 година. Баща му е психиатър, а майка му – преводач. За да има време за работата си, тя периодично го изпраща в кинозалата, където прекарва голяма част детството си гледайки филми – ключов факт за неговата обсесия по Седмото изкуство. По-късно той разказва, че по това време е гледал поне по един филм на ден, а често е стигал до 3 или 4. На 15-годишна възраст, скоро след като напуска училище и си намира работа, Фасбиндер заявява бисексуалните си наклонности. Той остава верен на природата си и ги декларира открито и смело до края на живота си.

през средата на 60-те Фасбиндер започва да изучава театрално майсторство в Fridl-Leonhard Studio в Мюнхен, а през 1967 г. се присъединява към трупата на Action Theater (известен и като Анти-театър).

Противно на мнозина представители на новото немско кино (Шльондорф, Херцог и Вендерс), които стартират кариерите си с правене на кинопродукции, Фасбиндер придобива огромен опит на театралната сцена, който впоследствие ярко се усеща във филмите му. С течение на времето, той добива практика в работата във всички фази на продукцията – от писане и игра до режисура и театрален мениджмънт. Тези всестранни умения му служат отлично по-късно във филмовите му продукции, където Фасбиндер е едновременно композитор, продуктов дизайнер, оператор, продуцент и редактор. (Толкова голяма е творческата му енергия, че паралелно с това, той се появява в над 30 продукции на други режисьори). През театралния си период той основава и актьорска филмова компания, в която участват майка му, двете му съпруги, както и няколко от неговите любовници – мъже и жени. Притежавайки умения да върши работата в почти всички работни процеси от продукциите, той успява да създава своите филми изключително бързо и с ужасно ограничен бюджет.

Филмите...

Успехът не идва мигновено за Фасбиндер. Първият му пълнометражен филм, гангстерска кримка, наречена Liebe ist kälter als der Tod (1969) (Любовта е по-студена от смъртта) е посрещан вяло по време на Филмовият фестивал в Берлин. Следващата му работа Katzelmacher (1969) обаче жъне известен успех, печелейки пет награди след премиерата си Манхайм. Той разказва за Йоргос –  емигрант, който се сблъсква с агресивна ксенофобия, след като се мести в квартал, населяван само от немци. Този вид социална критика, изкарваща на показ героите, които не са способни да избягат от несъвършенствата на обществото, става главна тема в творчеството на режисьора, а Katzelmacher се превръща в ключов за кариерата му.

През следващите години Фасбиндер прави няколко противоречиви филми за жестоката човешка пррода като  Pioniere in Ingolstadt (1971) и Whity (1971). Първият голям успех на местно равнище идва с Händler der vier Jahreszeiten (1972) (Продавач през четири сезона).  Тази вълнуваща история за обикновен уличен продавач, който е смазан от горчиво предателство и от собствената си безпомощност, се счита за шедьовър. Първият международен успех пък идва с филма Angst essen Seele auf (1974) (Али: Страхът изяжда душата).

С идването на по-големия успех Фасбиндер започва да снима и по-високобюджетни филми като Despair (1978) (Отчаяние), Lili Marleen (1981) (Лили Марлен) и Lola (1981) (Лола). От ретроспективна гледна точка обаче е факт, че по това време той експериментира и с разнообразни стилове на снимане. Резултат от тези експерименти са „интимни“  и много лични филми като In einem Jahr mit 13 Monden (1978) и Die dritte Generation (1979) – и двата фокусирани върху личния му житейски опит и чувства.

Истинският успех идва с  Die Ehe der Maria Braun (1979) (Бракът на Мария Браун) – хроника на възхода и падението на немската жена в зората на Втората световна война. Главната роля е поверена на актрисата Хана Шигула, която се превръща в муза на режисьора и играе в повече от 20 негови филма. Други значими филми по това време са Die bitteren Tränen der Petra von Kant (1972), Faustrecht der Freiheit (1975), Satansbraten (1976) и Querelle (1982), всички експлоатиращи гей и лесбийски теми и притежаващи доста силни порнографски мотиви.

Краят...

Смъртта на Фасбиндер перфектно обрисува артиста и неговата легендарност. През нощта на 10 юни, 1982 година, Фасбиндер взима свърхдоза кокаин и приспивателни хапчета, обилно гарнирани с уиски. Когато го откриват в апартамента му, до него е разпилян недовършения сценарий на Rosa Luxemburg. Новината за смъртта му шокира цялото немско общество, попада на първите страници по всички национални медии и даже измества вестта за посещението на Рейгън в Германия по същото време. Толкова отдаден бил той на креативността и работата си, че дори по време на смъртния си одър, Фасбиндер продължава да твори.